Апартаментът на Кейти Херън

Малък апартамент с хубава гледка.

*прибра се от училище изморена. Изкъпа се и се преоблече. Погледа малко телевизия, ала скоро стомахът ѝ започна бунт. И без това ѝ беше скучно...Сложи си малко молив, спирала и гланц, направи си прическа, обу си късите панталонки, една туника, дълга почти колкото тях и, разбира се, ботушите. Взе телефон, пари, ключове и фотоапарат (Тя обичаше НИКОН - а си). Зключи и излезе. Все още беше самотна. Искаше да си намери приятели...Обади се на Кано. Тя беше нейната най - близка приятелка от Африка. Поговориха и след един дълъг разговор затвори телефона.*

*отключи вратата и светна лампата*
- Ах, разхвърлян мой дом...!
*имаше дрехи по пода и гримове в хладилника...Заключи вратата от вътре и зе залови за работа. След около час всичко блестеше. Изкъпа се и легна. Скоро заспа*

*прибра се. Стаята ѝ отново приличаше на кочина. Почисти, послуша музика и се сети за домашните. Погледна тетрадките, ала всичко беше решено. Това бе добре. Успокои се, взе си душ и легна.*

*прибра се, подреди, изкъпа се и легна*
- Ще го накарам да танцува, но ако пускат само бавни, както днес...Няма нищо! Ако трябва и старинни танци ще танцуваме, само да го накарам да се раздвижи...Хей Мама - Грахчетата...става за танцуване, но първо трябва да стане от стола...Защо си говоря сама?

*върна се изморена, взе си душ, написа си домашните, които бяха почти никакви (пишеше всичко в час), пусна пералня, направи крем карамел и отиде в стаята си. В продължение на часове избираше какво да облече тази вечер. Спря се на протъркани дънки тип пура и потник с голямо деколте, на който пише "That's hot". Избра обувки, колан, чанта, дори и гримове. Накрая изпи чаша студена вода, легна на леглото и започна да чете*

*влезе и веднага заключи.
- Как може да не забележа показващите се дантелки и да правя паяци с много къси панталонки! И на всичкото отгоре да изляза без грим...Господи! От няколко часа мисля само за грим и това как съм облечена...и отново си говоря сама...и защо щях да получа сърдечна криза, докато говорехме? *помисли за нещо и...* Не! Невъзможно! *изпи един Шарк и се успокои*

*влезе и веднага легна на леглото. Денят беше невероятен, а случката преди малко - вълшебна. Винаги щеше да носи фенерчето. Изкъпа се, взе един куфар и един сак и започна да си събира багажа. Баба Грейс и братовчедите ѝ - Ейми и Дан щяха да я вземат с "Летящият Лемур" (личният самолет на баба им) и щяха да отидат в имението в Масачузец*

*прибра се, облече ужасно къси панталонки и потник и започна да тренира нещата за утре. скоро се умори, изкъпа се и легна. Започна да пее*

Правя се на щастлива, дори когато съм разочарована.
Неразумно е да бягам, но вятърът вече брули лицето ми.
Не мога да се върна назад, обградена съм от врагове.
През планини, долини, урви, цялата в прах.
Усещам пръстта под краката си все по – близо и падам на земята.
Изморена от това безкрайно пътуване уж се унасям, а не нога да заспя.
Виждам един и същ силует, чувам един и същ глас.
„Не е ли животът тъжен, след като само го живеем?“ –
се чудя, докато димът изчезва в небето.
Явно все още съм само едно безпомощно дете.
Видяла съм толкова много тъга, а не е трябвало да я виждам никога.
Изплакала съм толкова много сълзи, а не е трябвало да плача въобще.
Може би не съм достатъчно силна, за да вървя по този път сама, но сигурно всъщност не е и нужно да бъда такава.

*тази песен я успокояваше. Може би това беше правилният избор...С Него едва ли щеше да се получи...
на мелиметри от бельото си имаше татуйровка 69. Закри я с нещо, така че да не си личи. Сложи един документ на масата, заедно с униформата си на мажоретка и скоро заспа*

*момчето беше на спалнята. имаше синини по лицето. Онзи хлапак не ме беше имбил зъбите, но му беше закачил пиърсинга и скъсал устната.
- Когато се оправиш отлитаме и няма да се върнем повече. Не искам и да чувам за това място!
- Делото е отменено. От бащата на оня
- Какво? Не може да бъде! *набира нолер от телефона си*
- Ало, бабо, един грубиян преби Анди. Повдигнах дело, но бащата го е отменил. Можеш ли да направиш нещо по въпроса? Добре. Ще чакам обаждане. *приближи се до момчето и се гушна в него. Целуна го, ако това можеше да се нарече целувка*