Старинния мост

*Тук е невероятно...но все пак ми е скучно...искам да се запозная с някой...в Шести клас мажоретките на Дей Аркс бяха толкова надути, надявам се добре да се разбирам с момичетата сега...Нуждая се от три неща - гадже, почасова работа и ЕНЕРГИЙНА НАПИТКА!!!*

Джоунс се разхождаше в парка, тя спря пред един старинен мост и се загледа в него, беше невоятно красиво особенно вечер .

Тръгнах на разходка из парка . Реших да се отбия до старинния мост и да се полюбувам на невероятно красивата гледка.Залезът красиво спускаше отражението си върху бистрата вода.
Подухваше лек ветрец ,който си играеше с дългата ми коса. Докато се разхождах и се любувахна гледката ..пред мен изскочи едно познато лице. Втренчих се в нея и разбрах ,че това е Мелиса.Приближих се към нея,усмихнах се и я поздравих с обичайното "Здравей'.

- Здравей!- Усмихнах се на Блеър която стеше до мен.

П.П: Сори че отговорям толкова късно.

-Какво правиш Мел ,все още се измъчвам от вчерашната случка ,наистина много съжелявам ,че се държах толкова надуто ,надменоо и абе какво да кажа ..аз съм Блеър и не мога много да с еизвинявам ,но се надявам да ме разбереш
-Хайде да се поразходим заедно и да ти докажа ,че освен Блеър -кучката съществува и добрата страна на Блеър ..*усмихва се весело*

П.П Не забравяй правилото ..минимум 5 реда пост ..!!

- Не се измъчвай! - Мелиса се усмихна на Блеър. - Да забравим за вчерашната случка! - Наистина исках да забравим за вчера и да започнем отначало, нямаше смисъл тя да се измъчва за държанието си вчера, това вече беше минало...

П.П: Сори....Блокирах..

Тя очевидно ми прости ,от което много се зарадвах .Подтикнах я леко и и предложих да пообиколим и след това да се отдадем на една приятна вечер в боулинг залата ..

*отида до моста. Гледката беше невероятна, особено вечер. Тя искаше да остане тук завинаги. Водата, дърветата, звездите...Беше вълшебно...*

*мина покрай моста и го видя, беше готино и беше спокойно, за това седна на една пейка и загледа водата*

*Хвърли няколко камъчета във водата. Обичаше звука на пльокането...*
- РРРРРРРРРР
*с този звук започваха бунтовете в стомаха ѝ. Все пак от няколко дни хапваше само вечер.*
- Време е за ядене! *обърна се и с изненада вида момчето от плажа. Реши, че пак може да го стресне, затова без много шум го подмина и се запъти към някое заведение*

*чу странния звук и видя отново онова момиче ^Ха пак гледна е аз ще изчезвам^ Стана и тръгна в обратната посока*