Алеята за разходки

"Ню Йорк прилича на Токио, само че хората си крещят по улиците! Този град е интересен. Първо трябва да се заема с намирането на почасова работа и на квартира..."*мислейки, се разхождаше*

*разхождаше се и улиците и въпреки , че всичко беше толкова за пленително той си остана безизразен, до като вървеше хората го гледаха главно, защото се буташе във всички без да иска, но му се стори загуба на време да обикаля хората*

- Ей гледай къде ходиш. - Мелиса се развика на момчето, което се беше блъснало в нея за какъв се мислеше този наханик .

П.П: Само за РП-то е Джас.

Извинявай
*извика на момичето , и докато вървеше в главата му нахлу идеята да отиде до плажа и да поплува, изведнъж се затича към плажа много бързо , но имаше един проблем: нямаше бански, затова видя един магазин , слезе избра си един и го плати набързо, след което излезе тичайки от магазина и отново се отправи към плажа*

- Глyпак - Каза Мелиса и тръгна към плажа.

*отново се разкарваше по уличката, но този път гледаше да ходи където няма много хора, защото не искаше отново да го навикат*
Така определено е по добре, не искам отново да ме навикват
*засмя се и видя група момичета , които го гледат странно, защото си говореше сам, а той си помисли^ Дай да спра да си говоря сам, че ще ме определят за вменяем^*

*чудеше се къде да отиде и спря за момент, за да види какви опции има: видя една опера, една книжарница и множество магазини*
Ха, сега на къде

Нашата манхатънска кучка отново се разхождаше, тя видя момчето, което се бе блъснало в нея _ Е какво пък_ помисли си Мелиса и отиде при него. - Здравей!

Здрасти!
*видя момичето, което го поздрави, след като го гледаше близо три секунди се сети че това е момичето, което беше бутнал преди, той гледаше уличката над главата и, защото беше по висок*

- Аз съм Мелиса! - Прехапа долната си устна - А ти?

Джаспър, приятно ми е!
*лицето му си остана все така безизразно и с вид сякаш е отегчен, но това си му отиваше*

- И на мен, но трябва да тръгвам. - Нашата манхатънска кучка подмина момчето, сякаш не съществуваше и тръгна по уличата.

*това не му направи впечатление, защото не беше много разговорлив, а това по принцип отблъсква момичетата, за това реши да отиде в МакДонълдс, за да хапне нещо *

*от една поляна Кейти се спусна с парашут от шарен самолет*
- Чао, бабо!
*самолета тръгна, а хората наоколо я бяха зяпнали. В главата ѝ беше само едно име. Никалъс. Момчето, с което се беше запознала. Беше влюбена в него и раздялата им не ѝ влияеше добре*

*разхождаше се из алеята, като се придвижваше доста бързо и тогава видя единия от даскалите си*
Здравейте, господин Фейдър
- Ааа, Спайдюд виждам че сме взели правилното решение като повярвахме на бележката ви, но след като можете да се разхождате със сигурност ще можете да посещавате повечето часове, за това други ден ви искам обратно в класната стая
- Няма проблем господине, ще се постарая да наваксам
- Приятно ми беше, Спайдюд, ще се видим утре
*двамата се разминаха, а Джас продължи нататък по улицата*

*вървеше и изведнъж спря*
- Джас?! Виж на какво си заприличал! Не можа ли да се гипсираш след като те науча да танцуваш?!
*беше изнервена, но личеше, че момчето не е виновно за настроението ѝ*

*видя Кейти и също спря*
Не съм виновен аз, е тъпото куче на брат ми ме ухапа вече не знам какво да правя, аз не съм излизал близо една седмица от апартамента си, камо ли танци да уча
*отиде до нея и я целуна*

*спря го*
- Нека за сега останем само приятели!
*беше разтревожена. Сякаш очакваше обаждане*

*не очакваше това, но пък за това се усмихна разбра че работата няма да стане за това отстъпи няколко крачки назад и се закрепи на патериците*
Съгласен съм
*огледа се за да види нещо с което да се опита да излезе от неловката ситуация*
Съжалявам за танците, но няма да стане

*телефонът ѝ иззвъня*
- Ало, Сам!
- Аха...
- Ясно!
Джас, утре е първият баскетболен мач за сезона. Ако искаш ела да гледаш! Тази година аз съм лидера на мажоретките!
*изглеждаше спокойна и щастлива. Пръстенът ѝ на настроението смени цвета си на розово, което значеше, че е влюбена*
Знаеш ли, че нощем има ярки светлини на плажа...смятам да поплувам!

Не няма да дойда на мача съжалявам , много бих искал да те погледам, но не искам да гледам другите как играят а аз трябва да седя и да гледам
*усмихна се въпреки това*
Радвам се че размисли за плуването , но отново не мога да ти помогна, защото не мога да го мокря
*кимна към гипсирания си крак*
Налага се да се къпя с чанта завързана над коляното
*засмя се*

*засмя се*
- Вече мога да плувам!

Радвам се за теб , но ти говоря за друго, но карай ...
*засмя се *
Е радвам се че се видяхме
*усмихна и се*
Ако нямаш какво още да ми кажеш аз може би ще продължа в разходката, която между другото ме доведе до улица, която не знам, но там има карта
*посочи картата и зачака да види дали Кейти има какво още да му каже*