Кафене Brown

Паркира колата си пред кафенето и влезе вътре. Седна на една маса до прозореца и си поръча студен чай.

Най-после успях да натисна газта и колата ми потегли с бясна скорост.Поне тукашните ченгета не знаеха коя съм.Нарочно заобиколих,за да почувствам свигателя на колата.Спрях пред кафенето и влязох вътре,настаних се при Мел,когато видях Блеър.-Ох,леле сега я втасах!

- Какво? -Обърна се и видя Блеър. -Прави се че не я забелязваш. - Усмихнах се на Кити _Да видим какво ще стане_ Помисли си Джоунс и отпи от студения си чай.

Хах,тази Блеър не ме познаваше!-Мила ми Блеър-усмихнах се фалшиво.-Повярвай ми,не съм тук,за да превлека момчешкото внимание,а защото си имам причини.Така че,ако обичаш се отдръпни и не се излагай пред сладкия барман!-засмях се и отметнах косата ми назад.Като през това време извърнах поглед и погледнах към Мел-В кое училище си Мел?

- В училище Констанс Билард ами ти? -Усмихнах се на Кити и игнорирах присъствието на Блеър .

-Жалко аз съм в училище Станфорд!Направо се учудвам как ме приеха там!-засмях се и си поръчах едно кафе.-Утре 100% сме на училище предполагам?-така се надявах да не сме!Не обичах училището!Направо го ненавиждах!Мъка мъка и пак мъка!

-Чуи ме манхатанска кучко,аз съм състезател номер едно на улиците в Германия.Не ми пука за тъпата ти грациозност!Не се имам за голямата работа-тук съм,за да стана голямата работа на улицата.Нем интересува какво мислиш за мен!И аз се моля да съм под нивото ти,защото не ми се говори с кукли като теб!-засмях се презрително.Е не,тя се имаше за голямата работа.

- За дъщеря на бизнесмен е доста невазпитана. - Отпи от чая си докато гледaше към Блеър. - Дай ми пет минути. - Стана и отиде при Блеър, седна срещу нея на бара и опти от студения си чай - Здравей!

Какво искаш ...?*попита Блеър след като погледа презрително кучката*Охх какво ми става днес защо се държа толкова надуто какво са ми анправили поне тя ...изглежда доста добре на външен вид май има като моя стил ,дали ако и се извиня може да се сдобрим ..**въртяха се много безумни идеи в мозъка на блеър и тя обмисляше евнтуалното извинение*


п.п Мел не забравяй МИНИМУМ 5 реда :Д

Колкото и да не ми се искаше трябваше да тръгвам!С най-голямо нежелание отидох до Блеър и Мел.-Аз трябва да тръгвам Мел!Мисля да се отбия на някое друго място и ще карам грациозно.-усмихнах се фалшиво на Блеър и излязох от кафенето.Настъпих газта на колата и се отправих към място където щях да се успокоя.

- Какъв ти е проблема Блеър? - Попита Джоунс и се усмихна на Блеър, която изглеждаше замислена. Мелиса огледа Блеър, по начина й на обличане си личеше че е богата, но това че е богата не й даваше право да се държи като кучка, но Джоунс разбираше защо Блеър е такава, самата тя се държеше така през повечето време.

- Мхм боулинг звучи добреm но нека да отидем утре. - Усмихна се може би Блеър не беше чак толкова лоша. - Трябва да тръгвам. - Остави визитката си на бара. - Ако искаш ми се обади утре- Усмихна се и си тръгна.